Романът е посветен и проследява живота на човек, за който правдиво ще бъде да се каже, че не просто е една от великите личности в историята, а че е една от личностите, успели да променят хода на историята. Кир Велики, създателят на Персийската империя, известна като Ахеменидска Персия.

Идеята върху която работа е да създам роман - поредица от седем тома. До сега съм написал два от тях и работя по третия. Първият том е написан в 595 страници, формат TIMES NEW ROMAN, размер 14. Може да бъде определен като историко – приключенски роман.

За да набера нужната информация съм прочел всичко, до което съм могъл да се добера – стари и по – нови учебници, Енциклопедия Ираника, Уикипедия - Българска, Руска, Английска и Щатска.

Действието се развива от началото до края на шести век пр.н.е., на територията на Азия. Повествованието започва с три – четири глави, описващи събития, станали няколко години преди раждането на Кир. Според предаденото ни от Херодот, дядото на Кир, известен като Астиаг, който е бил цар на една от най – могъщите държави, обхващащи територия, по – голяма от територията на днешна Мала Азия е сънувал сън, който приел за пророчески. Според съня, неговата дъщеря, наречена Мандана, ще роди син, който ще го свали от престола и ще завладее цяла Азия. За да не се сбъдне този сън, мидийският цар, решил да омъжи дъщеря си за незначителен владетел и така да лиши потомството й от възможността да претендира за престола. Когато се родил внукът му, сънят отново се присънил на царя и той решил, че твърде глупаво е постъпил и единственият сигурен начин да попречи на съдбата да го лиши от престола е да убие потомъка на дъщеря си. Изпратил своя най – верен военачалник, Харпаг с поръчение да отнеме внука му от васалния му владетел и да го убие. Харпаг обаче не изпълнил поръчението на своя цар и скрил детето в семейството на непознат селянин, без да му казва на селянина за какво дете, всъщност ще трябва да се грижи. Минали години, бащата на Кир, започнал да търси съюзници, за да въстане срещу мидийския цар. Тогава Харпаг признал на останалите сановници на царя, че не е убил детето, а го е скрил. Сановниците решили, че трябва да намерят малкия принц, да го доведат в столицата на Мидия и да го превърнат в заложник, като по този начин усмирят бащата, който нямал други наследници във васалното царство. Така и станало. Довели внука и го представили на дядо му. Мидийският цар с неохота приел десетгодишния вече Кир, но не забравил измяната на Харпаг. След години, когато бащата на Кир във васалното царство бил на смъртен одър, старият цар на Мидия изпратил внука си, уж за да заеме престола на баща си, а всъщност поръчал на онези, които го придружавали да го убият по пътя. Случило се така, че съдбата помогнала на Кир и негов приятел от детските години, на име Мазар, водач на разбойническа банда, нападнал отряда му и на практика го спасил. Мазар придружил Кир до родното му царство и той заел престола, а Мазар впоследствие станал военачалник на армията му. Междувременно, мидийският цар, бесен от поредния си неуспех да премахне внука си, заповядал да убият детето на предалия го велможа Харпаг и да приготвят от него вкусна гозба, след което дал пир и нагостил бащата с тялото на сина си. /Тази история за канибалската вечеря не е моя приумица, а е част от историята, изнесена от Херодот/. След като Харпаг разбрал, че царят е сторил това с любимият му син, изменил на владетеля и подготвил заговор срещу него. Изпратил свой доверен човек, който предал на Кир, че той и група мидийски благородници ще го подкрепят за сваляне на царя. Кир, уверен, че ще има нужната подкрепа въстанал срещу дядо си. Започнала война, продължила три години и имаща променлив успех за двете страни, която в крайна сметка свършила с победа на Кир и арест на дядо му. Кир обаче се показал великодушен и подарил живота на дядо си. Седнал на престола на Мидия. Следващото царство, с което започнал война Кир била Лидия, държавата управлявана от Крез, същият онзи Крез, който бил най – богатия човек в древността. След победата над Лидия, преминал през всички държави от Йонийския съюз в Мала Азия /гръцки и еритрейски колониални полиси в Азия/, като за всяка има история за начина на победа, превземане на градове и т.н. След завладяване на западните си съседи, Кир се насочил на изток – Бактрия, Хоразъм, Согдиана и околните държави. След това започва войната с Вавилон, война, която е описана и в Стария завет. Тогава Вавилон е управляван от двама царе, единият известен като Валтазар. В книгата е описан и т.нареченият „Пир на Валтазар”. Кир побеждава Вавилон и последният му поход е срещу сакския народ масагети. Там намира смъртта си, победен от известна в историята, легендарна царица на масагетите Томирис, /национална героиня на Казахстан/.

Смятам, че нито в един момент, повествованието в книгата не „зацикля”. Нито пък се разминава драстично с историческата истина, или поне с тази, която се възприема от историците като безспорно установена.

Имената на известните исторически личности, които се преплитат в книгата, са освен посочените Крез, Валтазар и такива имена като Пизистрат, първият тиран на Атина, древногръцкият мъдрец Солон, египетският фараон Амасис и редица други реални исторически личности. Измислените герои са малко и дори имена, които могат да се срещнат като Ариасб и Пантея, за които е описана някаква да кажем романтична история, като посочените по – горе Харпаг и Мазар, всъщност са исторически личности, реални военачалници в армията на Персия.

В следващите дни / седмици / месеци, ще качвам части от романа и се надявам те да Ви допаднат. Нужно ми е Вашето мнение и ще съм Ви благодарен ако го споделите в блога.
         Приятно четене.