Мидия, Екбатана, двореца на цар Астиаг.

-         Напълно безполезни сте. Напълно безполезни. Поисках да ми разтълкувате един съвсем обикновен сън, а Вие ми поднасяте брътвежи на стари бабички. Този сън не е случаен. Той вещае за моето бъдеще, за бъдещето на моята империя и Аз искам да знам какво.

Астиаг бе забравил обичайната си царствена сдържаност, бе станал и с големи крачки прекосяваше тронната зала, следван от робините, веещи над главата му с ветрилата от палмови листа. Още щом се бе прибрал в покоите си, царят бе повикал някои от секретарите и бе поискал да запишат в подробности съня, който бе му се присънил на трапезата. И още същата нощ, бе заповядал да бъде даден на гадателите за разтълкуване.

На земята пред него седмината гадатели, проснати с лица, забити в каменния под, задържаха дъха си, молейки се в гневът си царя да не отнеме главите им. Застанал край трона, евнухът Теосин с прикрито раболепие, се опитваше да сдържи напиращата да се излее от тлъстото му лице злобна усмивка.

-         Къде е Симарх, заповядах да доведете Симарх – кресна Астиаг.

-         Гадателят Симарх, сияйни Господарю все още е на поклонение в планината Елбурс, пред вулкана на Дамаванд. Отидоха да го доведат, но ще мине месец преди да успеят – отговори му Теосин.

-         Господарю, сияйни Господарю. Ние все пак стигнахме до единодушно мнение - гласът на най - стария гадател бе приглушен от плочите, в които бе забил лицето си.

-         Стани и говори разбрано – заповяда Астиаг.

-         Изправете го – викна Астиаг, подразнен от мъката, с която старият гадател се опитваше да се изправи на крака.

-         Сияйни, прости ни забавянето, но сънят ти е толкова значим, че преди да застанем пред теб с решение, искахме да сме напълно уверени в правотата на тълкуванието си. Всички наши гадания, звездите, вътрешностите на четирите черни овена, сърцето на скалния орел, пъпната връв на новороденото в урината на смъртник ни показваха всеки път едно и също. Ти знаеш, Сияйни, че ние изхождаме от древно племе на магове. Притежаваме сили, които сме поставили в твоя служба. Прости ни за думите, които ще ти кажем. Те са просто изражение на това, което ти, Велики Господарю вече си сънувал и което боговете са ти казали. Чуй нашите слова:

-         Ти Велики Господарю си дарен с пророчески сън – продължи магът. - Твоята любима дъщеря Мандана ще се омъжи. Ще се омъжи за владетел, ще му роди син, твой първороден внук. И този твой първороден внук ще унищожи теб и цяла Мидия, ще завладее цяла Азия и ще властва над света.

Думите се забиха като ножове в слепоочието на Астиаг. Познатите симптоми го връхлетяха и той с последни сили потърси рамото на евнуха, за да се задържи на крака. Поет от тлъстите ръце на Теосин царят се срина на пода в конвулсия.

Теосин направи жест към гадателите на напуснат. Бръкна в дълбокия джоб на копринената си роба, извади сребърна лъжица и с обиграно движение отвори устата и притисна езика на царя, задържайки главата му, докато пристъпът отмине.

…………………………………………………………………………….

Астиаг се събуди, след денонощие прекарано в ужасен сън, изпълнен с бълнуване и кошмари. Сънят за Мандана, превръщаща се във вода и поглъщаща всичко се повтаряше и повтаряше, заменян от думите на стария гадател, че светът му ще се срине и царуването му ще е краткотрайно.

Стана и отблъсна желанието на робините да го изкъпят и преоблекат. В потната си нощна дреха, царят почти изтича към тронната зала. Нареди да бъдат незабавно повикани шестимата му главни съветници.

Изтикани от удобните си легла, съветниците с нарастващ страх в сърцата, пришпориха до изнемога робите – носачи към двореца на Астиаг.

Пръв пристигна Харпаг, воаначалникът на мидийската армия, най – близкият му другар от времето, когато бе все още принц. Харпаг бе по - млад от царя, но рано бе заслужил правото да бъде главнокомандващ. Беше набит и видимо силен мъж. Беше плешив, а черните му очи гледаха мрачно под сключените вежди. Брадата си носеше късо подстригана, а всяка частица от тялото му бе изпъстрена с татуировки, отразяващи религиозни сцени и възхваляващи минали и скорошни негови победи. По стар асирийски обичай, възприет от мидийските войници, военачалникът беше облечен единствено с кожен елек и кожен панталон, достигащ до под коленете му, кожени сандали с дебела подметка и два преплитащи се ремъка, държащи мечът и дългия боен нож, оставени при стражата, преди да влезе при владетеля.

След него в залата влезе ковчежникът Зиркон, който се просна на пода, още прекрачвайки вратата.

Последваха го първият съветник Табб и младият астролог Сирус.

Зиркон бе среден на ръст човек, минаващ на времето за красавец, чиято някогашна красота бе доста пострадала от дългогодишното му взиране в сметалото и изписаните пергаменти.

Първият съветник, старец със строго лице и рядка побеляла брада, сплетена в киликийска плетка, държеше ръцете си постоянно скрити в широките ръкави на мантията. Ценен повече за империята, от колкото за самия Астиаг, Табб бе служил дълги години сполучливо на баща му. Сега Астиаг просто търпеше стареца, когото намираше за неприятен, защото си даваше сметка, че единствено той се справя с ръководенето на тази толкова тежка административна машина, която всъщност самият Табб бе построил през годините, копирайки я от покорената Асирия.

Астрологът бе по - скоро придатък към Съвета, доколкото гадаенето по звездите се приемаше за задължителен прийом, който следваше да бъде ползван при вземане, на което и да било решение. Сирус бе плах и предварително нагласяше звездните си карти, така че дори и за непросветения наблюдател, знаменията на небесните тела да бъдат благоприятни за изхода от начинанието. Постът му бе потомствен. Беше от племето на магите и както неговият баща, така преди него и дядо му бяха официални царски астролози на династията, от времето на дядото на Астиаг, царя Фраорт.

Пристигна и Хашимиш, огромният асириец, контролиращ търговията с останалия свят и отговарящ за събирането на налозите от тържищата в Мидия. Влезе потънал в пот и с пухтене се смъкна на пода. Беше висок и доста дебел, кожата му, синкаво – черна, постоянно намазана с масло от гхи изглеждаше още по – потна, а слънцето се отразяваше от нея, оставяйки белезникавите следи на утаяващата се сол. Богатството му бе безгранично и Астиаг подозираше, че всъщност Хашимиш бе прероденият цар на Фригия Мидас, макари онзи съвсем да не е бил толкова дебел и черен.

Последен в тронната зала влетя Камран, амбасадорът на Лидия. С присъщата му артистичност се хвърли на колене на пода, разпери ръце и все така на колене започна да се придвижва към царя.

-         С какво Велики господарю можем да помогнем ние, недостойните.

-         Тази нощ бе за мен кошмарна – побърза да прекъсне театралните му словоизлияния Астиаг. - За пореден път ме споходи сънят. Онзи жесток сън, в който любимата ми дъщеря Мандана се превърна в океан, поглъщащ Екбатана, Мидия и цяла Азия. Нямам никакво съмнение, че сънят е пророчески, той за мен е предупреждение. Гадателите разчетоха пророчеството. Те вярват, че сънят ми казва, че любимата ми дъщеря ще се омъжи, ще роди син, който ще погуби мен и ще завладее царството ми. Очаквам Вашия съвет. Как да постъпя. Как да постъпя с любимото си дете.

Черният Хашимиш, изтри с копринена кърпа широкото си чело, прочисти просъхналото си гърло и с изненадващ за едрото му телосложение мек глас каза:

-         Държавата ти е велика, а силата ти огромна. Войската ти е непобедима и няма сила, която да може да застане пред правото ти да властваш.  Знаеш, Велики владетелю моето мнение за гадателите. Просто стари кудкудякащи кокошки. Ашур е създател на всичко, той контролира нашия живот, а ти Божествени си негов пратеник на земята. Няма гадател, който да може да ме убеди, че Великият Астиаг може да бъде поразен от някого, още по – малко от своя все още нероден внук.

-         Съгласен съм с Хашимиш, Велики – гласът на Харпаг, военачалникът на мидийската армия, рязък и твърд, отекна в каменната зала. – Твоята войска е огромна и силна. Няма човек или военна сила, способна да ти навреди. Не вярвай на маговете.

Широките гърди на военачалника рязко се надигнаха, прокашля се в гъстата си брада и пристъпи нервно от крак на крак. Чувстваше се неловко да говори пред Астиаг, своя боен другар, сега всевластен и непостоянен в исканията си господар. Огледа останалите и завърши:

-         Не вярвам на гадатели, Господарю, особено на магьосниците от пустинята. Те не почитат боговете, така както казват. Гадаят по вътрешностите на отдавна умрели животни и говорят с техните духове. Не вярвай на гадатели, господарю.

-         Не съм съгласен с тях, Господарю – внимателно започна Сирус, опитвайки се да не показва обидата от думите на Харпаг и Хашимиш. – Маговете говорят с боговете, независимо какво е готов да каже някой от тук присъстващите. И всеки цар, дори и ти е разумно да се вслушаш в думите им.

-         Не е ли добре да потърсиш и мнението на оракула в Делфи. Въпросът е от съществено държавническо значение – каза със слабият си глас Табб.

-         Оракулът в Делфи е просто някаква женица, която гадае по пушека, излизащ от скалите – засмя се Хашимиш. – Мой братовчед……..

-         И все пак. Не Ви повиках, за да ми противоречите, а да ми дадете съвет – прекъсна го раздразнен Астиаг.

Шестимата се хвърлиха в краката му и притиснаха лица в пода.

-         Искам отговор. Искам отговор до утре по пладне – Астиаг се завъртя на място и без да погледне повече към телата на земята тръгна към парадиза.

……………………………………………………………………………

След като напуснаха двореца на царя, объркани и притеснени от реакцията на владетеля, съветниците побързаха да се затворят в кабинета на главния съветник Табб, за да вземат общо решение какво да предложат на царя.

-         Царят сам ни посочи отговора, кйто иска да чуе – каза астрологът Сирус, едва дочакал вратата на кабинета да се затвори зад гърба им. – Принцесата трябва да бъде принесена в жертва на боговете.

-         Или поне да бъде изпратена във Вавилон като жрица на Ищар. Така тя няма да се омъжи никога – смотолеви ковчежникът Зиркон.

-         Не мога да се съглася с теб. Това е чудовищно. – Харпаг заби огромният си юмрук в масата. – Не мога да предложа подобно нещо на владетеля, та принцесата е дете, невинно дете.

Астрологът Сирус бе скочил на крака, стреснат от внезапната проява на силна емоция у военачалника. Не бе свикнал да вижда у Харпаг нещо повече от повдигане на гъстите му вежди или да чува нещо повече от недоволно изсумтяване, когато някое предложение на Съвета не бе по вкуса му.

-         Военачалнико, признавам значението, което имат твоите съвети по отношение снаряжаването и подготовката на войските на нашия владетел, но остави тълкуванията на знаците на боговете на нас, книжниците – каза Сирус. - Царят иска решение,  то решение, което да успокои душата му, а в момента душата му страда от недоверието към обичаната от всички нас принцеса. И какво толкова лошо има в това, принцесата да бъде принесена в жертва на божеството, да стане негова невеста. Това ще донесе спокойствие на нашия владетел и благоденствие на нашето царство.

-         Не е лишено от смисъл. – каза замислено съветникът Табб. – Наистина, не е лишено от смисъл.

-         Що за варварство и извращение. Ние сме мидийци, а не потомци на прокълнатите хети – изръмжа Харпаг, стана рязко и запокити зад себе си тежкия стол.

-         Не можем да не помислим все пак за това и за значението, което би имало едно такова свещенодействие - ковчежникът Зиркон говореше бавно и меко.

-         Не, в името на Ашур, аз няма да се съглася с това – прогърмя отново Харпаг.

-         Трябва да сме обединени около едно общо решение, иначе то няма да означава нищо – Хашимиш изглеждаше необичайно разтревожен от ставащото. - Нима само аз си давам сметка за значението на този съвет. Ние трябва да излезем с решение, което да бъде прието от владетеля и да изиграе ролята си. Принасянето на принцесата в жертва е действие, което може и сега да се хареса на владетеля, но утре……- Хашимиш погледна въпросително към останалите. - Утре, когато осъзнае загубата на любимата си дъщеря, ще си отмъсти на нас и ще принесе в жертва всеки един от нас, умъртвявайки ни по начини, коино едва ли ще можем да си представим. Ще ни убива по всеки възможен начин, ще излее цялата си омраза над нас, тези, които сме взели подобно безумно решение.

-         Да изчакаме факирът Симарх, този маг има особено въздействие над владетеля – промърмори отчаяно Зиркон.

-         Не можем да чакаме, слънцето вече излезе над планината. Докато ние се мотаем тук, ще настъпи пладне и тогава? – Харпаг, бе отново седнал на стола си и вече изглеждаше учудващо спокоен.

-         Какво вещае сънят? - главният съветник Табб се бе облегнал на масата, заровил пръсти в брадата си. – За да се сбъдне пророчеството, принцесата трябва да роди син и то син, който да може да властва. Този наследник трябва да има потекло, предопределящо му правото да претендира за царството Мидия. Ами ако любимата ни принцеса бъде омъжена за незначителен благородник, който има основанието да вземе принцеса от царска кръв, но да няма опасност да наследи владение. Говоря за някой, който няма да има, каквото и да било друго значение, освен потеклото, което носи? – заключи Табб, многозначително повдигайки вежди.

-         И кого предлагаш, очевидно си мислил вече по въпроса, съветнико? – със заядлив тон попита Сирус.

-         Не съм мислил. Как мога да мисля за нещо, за което не подозирам, че ще ми бъде зададено като въпрос – сопна му се Табб. - Но да. Въпреки, че не съм мислил, ще ти кажа. Докато си говорехме ми дойде идея за кандидат. Днес ми попадна васалния договор на Аншан. Там владетел е Кир Ахеменид, горд мъж, управляваш малкото планинско царство. Мисля, че синът му се казва Камбис. Е, като ме питаш, смятам, че той би бил чудесен претендент. Ахеменидите са незначителни и бедни. Камбис ще наследи васално на нашия владетел царство и неговият наследник не би могъл да претендира за престола – казвайки тези думи, Табб изпусна шумно въздуха от дробовете си, облегна се на стола и загледа изпитателно останалите.

-         А твоето влияние, ще нарасне неимоверно и не само влиянието ти – заяде се отново Сирус.

-         Най - вероятно очакваш като награда от Ахеменидите медните мини на Алборз? – присъедини се към него Зиркон

Ковчежникът се опитваше да превъзмогне яда си и да се усмихне, въпреки жлъчта, напираща в гърлото му:

-         Много добър ход, съветнико, много добър ход.

-         Време е да забравите враждата си - Харпаг се бе изправил. - Рядко съм съгласен с Табб, но в този случай не мога да не се съглася с него. Това е начина да разрешим проблема на царя и да опазим принцесата. Приемам го.

Мрачно загледан в сребърния бокал с гъсто вино Камран, амбасадорът на Лидия наруши необичайното мълчание, което бе пазил през целия ход на разговора.

-         Смятах, да Ви убия, ако бяхте продължили с онова, за което говорехте преди малко. Да принесете в жертва принцесата сякаш е вол или скрина със зърно. Нямате представа колко случихте като премъдрите Ви глави родиха нещо смислено.

Камран изсумтя, изпи на големи глътки виното си, запокити бокала и напусна залата.

Напрежението в стаята сякаш се бе изнизало през високия прозорец. Дори и Сирус трябваше да признае пред себе си, че умелия ход на Табб бе спасил всички тях. Разбира се, щеше да донесе на съветника още по – голямо влияние и богатствоу но като изключим това, всички те щяха да бъдат живи, щяха да запазят и живота и значението си в двора.

Преди пладне, шестимата, проснали се върху плочите на тронната зала, очакваха решението на Астиаг.

Великият цар крачеше между телата им. Притиснали лица в студените плочи, съветниците се опитваха да намерят отговор в шумното му дишане и неравномерните му крачки.

-         Приемам съвета Ви, доволен съм. Имах усещането, че някои от Вас ще поискат да ми предложат да умъртвя детето си. Никога не бих сторил това. Радвам се, че опасенията ми са били неоснователни. Ако бяхте ми предложили такъв съвет, щях да пирувам със сърцата Ви. Но Вие не ме разочаровахте. Дадохте ми добър съвет. Познавам Кир Ахеменид, той е незначителен владетел, пастир, обичащ повече овцете си, от колкото своето царство и властта над него. Синът му сигурно е слаб като баща си. Толкова по - добре. Ще е честит, че е станал зет на Астиаг, ще уважава дъщеря ми, а синовете му ще бъдат също толкова незначителни владетели като него самия. …. Ахемениди…., що за царство е това…. Царство на овце – засмя се развеселен царя.

Астиаг се наведе, хвана Табб за раменете и го прикани да се изправи. Развълнуван съветникът се просна и започна да целува меките чехли на шаха.

-         Наистина съм доволен, повече от доволен – извика Астиаг, докато се отдалечаваше, смехът му се разнесе под каменните сводове. Смях, който не бе чуван от много луни.