Не трябваше да е просто сватба. То бе почит от боговете на земята към тези на небето. Празник, на който небесните богове имаха запазено място и специална роля, чиято намеса щеше да гарантира успеха на брака и щастието на бъдещото семейство.

За да се подчертае божествения смисъл на бракосъчетанието и да се въздаде нужното уважение към боговете, на най - високото плато в планинската верига, край Екбатана бе построен огромен дървен олтар, извисяващ се двадесет стъпки над земята, сякаш стремящ се да се свърже с небесния олтар сред бледосивите облаци. Образите на древни богове, изсечени в скалите стояха, приковали поглед в олтара, като безмълвни свидетели на предстоящото тайнство. По заповед на Астиаг, кедровите дъски бяха обковани с излъскани до златисто медни плочи. Над колоните бяха опънати пурпурни платна, през които лъчите на слънцето проникваха, оставяйки кървави отблясъци над ритуалната маса. Светилището, наречено твърде предвзето „периферия”, бе обширно пространство, с под, измазан с червена глина, оградено от високи дървени колони, в които бяха изрязани лицата на богове и демони. Вкопан в скалата бе главният олтар, в центъра на който от момента на построяването му гореше „вечен огън”. Свещениците постоянно държаха огъня жив, показвайки по този начин почитта си към боговете.

И Камбис и Мандана бяха изключително напрегнати, каквито бяха и родителите им, и имаше защо. Предстоеше им изключително дълга и безкрайно усложнена церемония, в която всяко действие имаше своето сакрално, ритуално и божествено значение. Нарушаването на поредността, би означавала нарушаване на тайнството и би наложило започване на ритуала отначало.

В продължение на месец, почти по цял ден, отделени един от друг Камбис и Мандана изучаваха ритуалните стъпки и свещените думи, които трябваше да кажат, значението на повечето, от които така и не разбраха.  Поверието не позволяваше този последен месец двамата да имат контакт помежду си. Затова за по - добро заустяване на обредите от двамата, наместо бъдещия партньор в репетициите, участваха заместници измежду евнусите от двора на Ариенис.

Царстващата съпруга на Астиаг бе безумно суеверна и за нея ритуалните действия представляваха работа, далеч по - важна от самия брак впоследствие. Великата царица бе убедена, че успеят ли да изпълнят религиозните обреди, бракосъчетанието ще бъде благословено от боговете и бракът ще бъде повече от успешен. Една грешка и всичко пропадаше, едва ли не, щеше да е по - добре да забрани на дъщеря си въобще да встъпи в брак, тъй като погрешния ритуал, щеше да й попречи да изпълни предопределената й роля на майка и бъдеща царица. Ариенис не веднъж бе ставала свидетел на откъслечни  изречения, разменяни между нейния съпруг и съветниците му. Няколко пъти бе чувала да се подхвърля за пророчески сън, за значението на женитбата на Мандана и за бъдещото отроче на младото семейство. Буквално изнуди чичо си Камран, но в крайна сметка успя в подробности да научи за кошмарния сън на мъжа си, за разгаданото в него послание и за решението, дъщеря й да бъде омъжена за един крайно незначителен благородник с царска кръв, който по никакъв начин не би могъл да застраши властта на Астиаг. Дълбоко религиозна и болезнено суеверна, Ариенис повярва на гаданието на съня и прегърна мисълта за раждането на бъдещия им внук, който ще бъде Господар на света, като спасителна сламка в разбунената мътна вода на мидийския двор. Ариенис почиташе своя съпруг, но дълги години бе ставала свидетел на отношението на неговия баща, Великия цар Киаксар към наследникът му. Даваше си сметка, че това отношение бе превърнало Астиаг в несигурен, раним и слабоволеви човек. Ариенис, сама тя дъщеря на силния и властен цар на Лидия, не можеше да понесе мисълта, че нейния живот, ще бъде предопределен от липсата на амбиция у съпруга й. Царицата си представяше как любимата й дъщеря ще бъде царицата – майка на царя на света, осъществявайки собствената й амбиция. Тези надежди за бъдещето, превърнаха царицата в раздразнена лъвица, готова да разкъса всеки, дръзнал да не следва планът й за осъществяване на нечувано великолепен и търсен от самите богове ритуал.

……………………………………………………………………………

Денят настъпи. Цяла нощ, Мандана бе държана будна, докато безброй робини правеха тоалета й. Облечена в седем ката златотъкани одежди, забулена с обсипано с бисери покривало, поставено върху две стъпки висока цилиндрична шапка на главата, принцесата приличаше на безформена, искряща от скъпоценности кула. Не трябваше да се движи, за да не разруши произведението, в което я бяха превърнали. Поставиха я на ниска носилка, където тя стоеше подкрепяна от четири робини. Така я пренесоха по дългия път до олтара.

Камбис я очакваше. Нощувал бе на поляната пред олтара сам, облечен само с кожен панталон и тънка туника, бе премръзнал и сега зъзнеше зазяпан във вечния огън, който цяла нощ бе отказвал да му даде топлина. Единственото оръжие, което му бяха оставили бе нож, с който трябваше да се пази от любопитните диви животни. Такива нямаше, явно подплашени от огъня в олтара или от духовете, витаещи около него. Но цяла нощ, Камбис беше слушал гневните им писъци. Загледан в огъня, принцът бе редил молитвите към боговете, които му бяха казали, че трябва да повтаря за бъдещо добруване на брачният му съюз.

Най – сетне дойде момента, в който ритуалите трябваше да започнат. Петимата главни магове, влязоха в периферията на олтара, започвайки ритуала с дълги магически заклинания, известни им само на тях, като държаха сноп пръчки пред огъня. От пръчките се заиздига задушлив, остър пушек, който влезе в ноздрите на Камбис и той с мъка се сдържа да не се разкиха. И петимата, потомствени магове от поне десет поколения бяха поставили на главите си специални „чувстващи диадеми” с висящи дълги краища, които трябваше да предават до тях думите на боговете.

Последва ритуалното убийство на жертвените крави – седем на брой, всички окичени с венци от дъхави цветя, предварително упоени, за да бъдат безпомощни пред идващата опасност. Преди да забие ритуалния меч в сърцето на животното, главният маг напяваше специална молитва към боговете. Паднали на земята, животните бяха изтегляни встрани от олтара от помощниците на магите, където одираха и разделяха месото на малки части. Раздаваха частите от месото на насъбралата се тълпа. На боговете, месо от животните не се оставяше, боговете се нуждаеха само от душите на жертвеника.

Четиримата маги, сподвижници на главния, взеха вътрешностите и ги хвърлиха в огъня, предварително подсилен със сухи трупи, без кора, агнешка мазнина и краве масло. Вътрешностите изсъскаха и от тях се разнесе задушлива миризма, още по – силна от тази, излизаща от пръчките в началото на ритуала. На благородниците и зрителите от първите редове, бяха предварително раздадени кърпи, напоени в благовонни масла, с които да подтиснат желанието си да повърнат или да се закашлят от изпаренията на горящите вътрешности и така да опорочат ритуала. Първоначално, Камбис си помисли, че магическата сила е тази, която помага на маговете да стоят край пушека, без той да им пречи, но ако не беше строгия поглед на царица Ариенис, щеше да се разхили, виждайки, че в ноздрите им са напъхани малки парцалчета.    

Поднесли почитта си към огъня, магите преминаха към поднасяне почитта си и към водата. До огнището, в скалата бе изсечен малък басейн. Там главният маг потопи малко живо агънце, натисна животинчето във водата, докато то не спря да мърда в ръцете му. След това неговите помощници покриха басейна плътно със свежи клони от мирта и ливър, оставяйки трупчето на животното да плува във водата, докато душата му не се възнесе свободна към боговете.

Поднесоха на Камбис специална гозба, приготвена от вътрешността на ябълка и мозък на камила, сготвена по специален начин, единственото ядене, което щеше да му бъде разрешено да вкуси през този ден, за да може семето му да е силно и да създаде здраво и красиво дете.

Накрая, булката, и младоженецът изпълниха свещено измиване с вода, поднесена им от Главния маг и от царя и царицата получиха божествените дарове, които да ги подготвят да получат благословии и сила от божествения свят и бяха отведени в двореца, където трябваше да посрещнат сами първата брачна нощ.

…………………………………………………………………………….

Камбис отпрати робините, които се опитваха да свалят тежките дрехи на младата му невеста. Стори му се, че ако помогне на Мандана сам, ще свали напрежението, което го бе обзело. Преди да вдигне покривалото, закриващо лицето на момичето, през главата на принца мина мисълта, че може да са го излъгали и вместо красивата мидийска принцеса, да са го оженили за някоя стара бабичка. В крайна сметка, цял ден не бе виждал и дори не бе докосвал булката си. Изсмя се с глас на мисълта си и протегна ръце, да вдигне тежкия плат. Жена му го перна през ръката.

-         Що за отношение имаш към невестата си  - сърдито му се сопна жена му и едва сега, Камбис разпозна в гласа й, този на Мандана.

-         Просто си помислих, че може да са ме излъгали и да са ме оженили за някоя старица – развеселен й отговори Камбис и отново протегна ръка към плата.

Този път и Мандана се изсмя.

-         Как не се сетих да го предложа на баща ми. Така трябваше да стане. Имам даже чудесна невеста за теб. Старата ми дойка. Няма нито зъби, нито вижда, по – далеч от носа си. Сега щеше да се радваш на прекрасна съпруга – звънко изчурулика принцесата.

Камбис се разсмя още по – неудържимо, представяйки си каква комична гледка щеше да бъде с бабата пред брачното легло. Свали покривалото от главата на Мандана. Не беше забравил колко красиво е лицето й, но сега, когато това момиче бе негова жена, го видя още по – привлекателно. Наведе се, целуна я по бузата и изпита неописуемо чувство, смес от любов, нежност и желание да я покровителства и притежава. Целуна я отново, този път по другата страна. Мандана се изкикоти.

-         Не бъди такова бебе. Робините на майка ми, ми обясниха всичко за любовта и какво да очаквам от неопитно момче като тебе.

-         Аз, неопитен? – почти се засегна Камбис, прегърна я и я дръпна към себе си.

-         Ти, дори не си виждал тази игра – отговори му Мандана, докато отдръпваше лицето си от неговото.

Камбис я погледна неразбиращо.

-         Ето там. Онази игра със златните и сребърните фигури. Трябва да победиш, за да вземеш царицата – посочи принцесата към единия ъгъл на стаята.

На кокетна масичка, издялана от слонова кост и инкрустирана със злато, бе поставена табличка с наредени красиви фигури, изляти от злато и сребро.

-         Ако искаш да спечелиш царицата, първо трябва да победиш – перна го Мандана по врата и изтича до масичката. Сгъна крака и седна до нея.

-         Хайде, идваш ли? Това е чатуранга, индийската игра за царе – засмя се Камбис. – Когато дядо ми я е играл, твоят още е пасал овцете.

-         Да те видим, тогава – кимна към дъската принцесата.

Камбис се изсмя и с два скока се намери до Мандана. Прегърна я и я търколи върху меките килими, застилащи пода на спалнята.

-         Вече дойдох, принцесо. И мисля, че спечелих царицата, дори без да местя глупавите фигури.

…………………………………………………………………………………

Три дена продължиха пировете в чест на брака на царските семейства.

Две седмици по – късно, процесията тръгна обратно към малкото си планинско царство, отвеждайки принцеса Мандана, бъдещата царица на Аншан.

-         Отиваш си завинаги, дете – въздъхна цар Астиаг, докато гледаше от най – високата кула на крепостната стена, отдалечаващата се носилка на дъщеря му.

Изтри издайническите сълзи, напоили брадата му, обърна се и започна да слиза по стръмните стъпала на кулата. Тържествата и усилието да се представи като енергичен и благоразположен към гостите си владетел го бяха изморили. „Наистина, едва ли ще те видя повече, дете”, въздъхна отново царят и както много пъти преди, така и този, щеше да сгреши.