ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:
Ниско наведен, прикрит зад цветния храст, Карниш здраво стискаше овалния камък. Затаил дъх се опита да погледне между клонките. Реагира бързо, точно навреме, за да успее да избегне хвърления камък от прикрития зад скулптурите на двата грифона на отсрещната страна Кабу - Ислан. Не можеше да се откаже сега, когато Мандана, излегната в сянката на павилиона до царица Ариенис, се наслаждаваше на плодов сок и на хладината, идваща от големите ветрила, развявани над тях от робините. Несъмнено принцесата ги наблюдаваше, или поне хвърляше по някой любопитен поглед към тях, макари да не даваше вид, че е така. Карниш, вече тринадесет годишен, с година по - малък от Мандана, бе безумно увлечен по чернокосата принцеса. Другар в игрите й, през последните месеци правеше неистови опити да спечели вниманието й. Принцесата се опитваше да запазва царствено безразличие, но все по - често се случваше лудешките му глупости да предизвикват у нея искрен смях, за ужас на нейните възпитатели и на царицата. Баща му, военачалникът Харпаг го бе предупредил, че вниманието му към принцесата следва да бъде поднасяно с уважение и страх, пред божествената й същност, но Карниш не можеше да проумее как отношенията му с това прекрасно момиче могат някога да бъдат променени. Повдигна глава и завъртя очи към павилиона. Остро свистене, предупреди за последвалия го силен удар в челото му, който почти го хвърли по гръб на земята. Омразният Кабу – Ислан го бе уцелил. И нещо дори по - лошо, бе го посрамил пред всички, него синът на военачалника на мидийската армия. Отърсил се от първоначалния шок от удара, Карниш се изправи на крака и ядосан запрати овалния камък към отсрещната страна на градината. С два скока прескочи цветната леха и се хвърли в разделящия го от неговия враг воден канал. Четири – пет бързи гребвания му бяха достатъчни да преплува разстоянието. Ловко се изкачи на отсрещния бряг и се нахвърли върху противника си. Два примерени удара в главата, свалиха Кабу – Ислан на земята. Карниш възседна тялото му и крещейки започна да налага с юмруци гърдите и лицето на момчето. Писъците на нападнатия се смесиха с тези, идващи от павилиона. Секунди бяха достатъчни на стражите да разтърват биещите се момчета, но тези секунди бяха достатъчни и на Карниш да преобрази лицето на противника си.
- Изхвърлете го от тук - изкрещя заповедите си царицата.
- От кога ти забранявам да дружиш с него – сърдито се обърна и към дъщеря си. - Той е невъзпитан побойник, без благородно потекло, също като баща си. Време е да бъде изпратен във войската, където му е мястото. Ти си принцеса и трябва да подбираш приятелите си –Ариенис нервно дръпна ръката на Мандана, ядосана за нарушената й почивка.
Останалите деца, стояха с широко отворени усти и затаили дъх следяха сценката.
Вдигнаха сина на Харпаг от тялото на пищящото момче и го помъкнаха към изхода на градината. Прехвърлен на гърба на един от стражите, Карниш се опита да потърси с поглед Мандана, но успя да види само робът, който влезе почти пълзейки по корем в градината с павилиона за почивка на царицата.
- Сияйна царице, Божественият Астиаг вика дъщеря си Мандана при него в градината с кипарисите – каза робът.
Мандана тръгна, придружена от трите й компаньонки. След нея се опита да тръгне и малката й сестра Кираня, но царицата я спря.
- Остави сестра си. Тя има сериозен разговор с баща Ви – каза царицата, като целуна малкото момиченце по главата.
Мандана намери баща си, изправен сред клетките с екзотичните птици.
- Дъще, любима принцесо – каза й баща й, като я прегърна и внимателно я целуна.
Астиаг стоеше до клетката на пъстър папагал. Бе я отворил и галеше гребена на оперената в синьо и златисто, необичайно голяма птица, която протягаше шия и се опитваше да достигне с клюна си едно от перлените мъниста, с които бе обвезана златистата му роба.
- Време е да обявя решението си за нещо, което е от изключително значение за нашето царство – продължи царят. - Вече си достатъчно голяма. Очакваме съвсем скоро да прокървиш за първи път и ще можеш да родиш свои принцове и принцеси, които да те радват, така, както ти и твоята сестра радвате мен и Вашата майка.
Баща й я гледаше нежно. Тонът му бе благ и любящ, такъв, какъвто Мандана го познаваше винаги, когато говореше на нея.
- Твоето призвание е да се омъжиш за принц, а моето задължение като цар и твой родител е да ти избера съпруг, достоен да се обвърже с божествената ти кръв.
Мандана примигна и нервно преплете пръстите на ръцете си.
- Ти си принцеса и моето решение е да се омъжиш за принц Камбис, синът на подчиненият ми цар на Аншан от династията на Ахеменидите. Той е твой връстник и кръвта му, макари да не е божествена и чиста като твоята, ще бъде достоен съпруг и ще те почита. Твоята майка, царица Ариенис ще те подготви за нужното. Когато бъдеш свързана с Камбис ще живееш при него. Можеш да задържиш всичките си робини и компаньонки. Ще получиш и нови. Ти ще бъдеш царицата на Аншан.
Мандана искаше да му отговори, но баща й сложи пръст върху устните й. Наведе се, целуна я по челото, направи жест на робът, който я бе повикал да я придружи извън градината, обърна се към птицата и странно развеселен продължи да гали големия й гребен.
Когато изведоха дъщеря му, Астиаг за пореден път почувства лекотата, която подсказаното му от съветниците решение му бе донесло. Шестдесет години, толкова бе управлявал баща му. Управление, колкото славно и величествено, толкова и кърваво, осигурено с цената на хиляди погубени животи. Може би, неговият път не е този, може би Астиаг ще властва над изтока благодарение на своята мъдрост, благодарение на страха от голямото му и силно царство и благодарение на неговата вродена предпазливост. Почувства се облекчен, сякаш освободен от тежестта на грижите. Плесна с ръце и мигом от страничните ниши в стената изплуваха дузина роби. Дебелата фигура на евнуха се разля угоднически на пода пред нозете му, очаквайки неговите заповеди.
- Готов съм за своята баня. Избери ми наложниците, които да ме придружат. Имам нужда само от вино, изгасете мангалите с опиума и проветрете банята. Тази вечер искам да пирувам, искам да се почувствам жив.
- Та ти си самия „Живот”, Господарю, без теб, нашият живот няма смисъл – изписка Теосин.
Астиаг погледна към дебелата маса, на пода под себе си. Прииска му се да провери думите на евнуха. Дори помисли дали да не измъкне двуострия меч от колана на близкия страж и да изпита верността на евнуха. Блаженството от успехите на деня го накара да се откаже. Надяна безизразната си физиономия и позволи да го заведат към топлия басейн.
Още същият ден започнаха приготовленията за пратеническата мисия, която трябваше да занесе новината в Аншан, че Астиаг предлага дъщеря си за жена на принца – престолонаследник на трона на Ахеменидите. За водач на мисията избраха Камран, най – опитният дипломат в мидийския двор.